Чудотворни икони
Да оплаче България
Господ няма сълзи.
Тих бял Дунав повива
Ангел Кънчев в мъгли.
И кънти в житна Добруджа
над ръкойки-тъга
ясен изстрел, възлюбил
пред окови смъртта.
Чудотворни икони
свободата крепят,
бури стръвно-зловещи
зверски вихри зоват –
разярени, свирепи,
подивели за мъст…
Борът рухна в Балкана
и засипа го пръст.
Никой нищо не носи,
като идва в света –
нищо няма да вземе
за оттатък Яшар.
Но звънти в тишината,
в тази гробна тъга
под перото на Йовков
за Индже песента.
Изпълнение: Алекс Анмахян
Фрагмент от картината „Ангел Кънчев“ – худ. Васил Горанов
