Море
Море, не мога да те изоставя –
тъй както всички ще си тръгнат с лятото –
аз имам вече вместо кръв във вените
солените вълни на свободата.
Ний трябва да сме непременно заедно –
в мълчанията, в мислите… Оставам
пред тъмните води от отчаяния
на залива самотен и нататък,
където със свирепите си пориви
ни е разкъсвал по скалите вятър,
но пак сме се събирали и болката
по-силно от смъртта ни е сродявала.
Тъй както всички ще си тръгнат с лятото –
море, не мога да те изоставя –
аз имам вече свобода във вените
и с теб сме до последно кръвни братя.
