Морето в моя стих не е измислено
Стихотворението „Отдавна“ в Антология на българската маринистична лирика:
ОТДАВНА
Събуло обувките лодки, морето заплака –
аз никога няма морето във мен да забравя,
което тъгува и тръгна да търси морета,
които отдавна, които отдавна ги няма.
Полепнало с пясъци, падна солено на моста,
захвърли зелената тежка фланела към фара
и, стиснало ятото гларуси, литна свободно
над хора, които отдавна, отдавна ги няма…
А трябваше там да са, трябваше с мен да са хората –
светли и голи – изтеглили в мрежи от чувства
отломки любов и, привързали вятъра с котви –
да учат децата си лодките как се обуват.
В книгата са събрани стихове за морето, вдъхновило български поети, родени в един широк диапазон – от 1879 до 1980 г.
Нейният съставител Георги Николов споделя:
Появата на настоящата Антология на българската маринистична лирика има за цел да онагледи в широк план темата за морето в нашата поезия по години и авторско присъствие. Разбира се, тя не изчерпва самата тема, а се развива и в наши дни, ще се развива и занапред.
Подбраните в Антологията творби са само примери, върху които може да се съградят редица още по-мащабни изследвания, а е истина, че и сега творбите на маринистична тематика продължават да се множат и да вълнуват с искреността си читателската аудитория от различни възрасти.
