Поетът и неговата стихия
Като жито посято в дъжда
зрее пясък над мъртвите ниви…
Кротко ляга и спира дъха
на човека фалшивият смисъл,
разпилян на отломки в кръвта,
преобърнат във зли намерения.
Как извира от черната смърт
златен стрък за живота на всеки!
И политат в пасаж от звезди
измечтани до болка признания.
В книжна лодка поетът мълчи
и гадае в съня на водата
до разлятите котви – очи
на лицата от жал изковани…
Той наистина би ви спасил,
ала в себе си никого няма.
И изгубен в кристалната вис
през дъха на божествени роли –
пред затвора да бъде щастлив
е избрал да остане на воля.
