Преображение
Някой идва към мен от морето – мълча и треперя…
Смъртта ме навлича с износена риза от сняг.
Гаснат лампи мъртвешки, подплашени хвръкват от кея
пеликани – вълни… И избухва в простора пожар –
разпокъсва мъглите – води под камшиците стенат,
дявол къщите рони, потапят порои града…
И повличат каваците с восъчно слънце в ръцете
впрегнати роби в двурогата зимна шейна.
Стъклени гроздове зреят в асмите небесни.
Кръст мъченически димния храм връхлетя.
В купола срутен воюваха кучета бесни,
пияни от вино и кръв. Покосен от скръбта
тръгна в преспите бос и разчупваше хляба омесен
от святата майка… Удавен потъна в нощта.
Идват армии страшни – свирепи тълпи към морето –
мълчим отчуждени… И плаче над нас любовта.
