Вълнолом
О, самота и страшно отчаяние –
над гривните на мрежите се мята
тъга сред пустота и водорасли…
Наивно ли в миграцията вярват
риби от пасажи изоставени?
Миражни брегове от сол и врява
жестоко ми отнемаха човешкото
от облика… Убиваха ме кранове,
издигащи висящи на веригите
обесени вълни над свободата…
Най-страшно е, когато свободата
се свлича като труп над вълнолома…
И още по-безпаметно ужасно
е някой, който цяла вечност бяга
от другите – да бъде изоставен.
Фотография: Любомир Маринов
