Морето: Любов, от която боли
Държа в ръцете си книга с картина на Яни Хрисопулос на корицата. Непоискани дълбини. Доверявам се на созополския художник и отварям с любопитство първата страница.
Поглъщам на един дъх първите стихотворения и спирам. Не за да осмисля стиховете, а да задържа емоцията и чувствата, които ме връхлитат след всеки стих. Продължавам, но вече по-бавно и по-внимателно, защото авторът не ми оставя избор- или се гмуркам в дълбините, или се понасям на крилете на надеждата и любовта.
От красотата на всеки стих ме заболява. Завладява ме необяснима тъга по морето и онази свобода, която ни прави самотни, но искрени и истински.
Почти 40 са стихотворенията на младия поет Динко Динков, публикувани в стихосбирката му „Непоискани дълбини“.
Сред заглавия на стихотворения като „Самотно плаване“, „Пътуване на юг“, „Смъртта на лодката“, „Красивата жена“ ,„Наводнение“ и „Отнемане“ всеки читател ще открие морето. Като любов. Като смърт. Като самота, раздяла, красота и болка. Ще открие истинския Динко и ще повярва в силата и мъдростта на таланта.
Ще завърша така, както започнах. С картината на созополския художник Яни Хрисопулос върху корицата на най-новата стихосбирка на Динко Динков – сурова, истинска и запленяваща.
Като стиховете, които ви очакват.
Петя ДИМИТРОВА
Източник: burgasdream.com
Текстът е публикуван със съкращения.
