Гмуркачът
Легенда за остров св. Анастасия
Гмуркачът е самотник. И морето,
когато се надигне да си тръгва,
изхвърля го от себе си с вълнение.
Заплаква Богородица и сплитат стълба
най-дългите коси към светлината,
платна пропадат, фарове угасват
и лодките спасителни увисват
във мрежите, напуснали леглата
на заливите. Гларусите с писък
разсипват се в прибоя от жълтици
и тежките съкровища умират
в легендата за острова. Под птиците
човекът малък се е влюбил в прилива
и слива се със тялото на рибите.
Във кръчмите морето се пропива,
дъхти на водорасли, мъртви миди,
примигва под лъчи луминисцентни,
разлива вино в мътните си рани.
Свети Никола още го сънува
като дете. Не спира да мечтае.
Самотникът гмуркач ли е? Бълнува
на масата със старите рибари –
за времена, в които се будува,
за младостта, погълната от пясъци.
Морето в миг навън ще се търкулне,
пияно от измами и предателства
и само Богородица от лунната
икона плаче и го съзерцава.
Приятели поети и харпунджии на представяне на стихосбирката „Гмуркачът“ и сборника с разкази „Уморен“ в гр. Варна:
