Непоискани дълбини
В предишните поетични книги на Динко Динков има два доминиращи подтика, които провокират автора да ги напише.
Единият е морето. Не като ваканционно възхищение, а като съдбовен спътник, носещ радост, утеха, смирение и воля за преодоляване, изпитание, дар, предизвикателство и присъда.
Другата сила, която повежда перото му, е България. В тези стихотворения той е дал свой израз на любовта към родината ни с благоговейно преклонение пред всички, защитили я със синовно почитание, себеотричане и безкомпромисна обич.
Днес срещаме един по-друг автор. Взрян повече навътре в себе си. Развълнуван от вътрешните си драми, победи и загуби. Търсещ отражението на несъвършения свят върху житието му на обикновен човек. Радостен, замислен, тъжен. И никога безразличен!
Книга на талантлив поет, пределно чувствителен, откровен и понякога уязвим. И пределно честен – в чиито стихотворения непреживяното, непочувстваното, неусетеното и фалшивото нямат място. Неизмислена поезия, очакваща среща с читателите!
Ваньо ВЪЛЧЕВ
