Непреодолима жажда
От чашите с море се замъглява
представата, че има свобода.
Аз пиех и изпитвах непрестанно
непреодолима жажда да съм пак
дете, което в гъстата люцерна,
търкулнало пътеката с ръка,
мечтаеше да стигне до небето
по шепота на селската река…
А после да надигна зъл морето
от чашите кръчмарски вечерта
и да залея всички лицемери,
които ми откраднаха света.
