Пътуване на юг
Ужасно е безпомощно да гледаш
как болните се давят във леглата –
във жълтите чаршафи на даляна,
заровени с внезапна бяла пяна,
довлечена от северния вятър.
И да не можеш даже да ги гледаш –
но чуваш как смъртта ги унижава,
ти, който си единствен и за тях си
бил всичко на брега, момче… Когато
вярвали са… И си вярвал някак.
На юг житата падат издължени
в нозете на земята и загниват.
От угарите пъплят към небето,
загърнати със мушами мъжете…
И колко много всички си приличат.
