Задушница
В дъжд димят чирпанските ливади,
ври калта на мъртвите села.
Цигани открадната камбана
влачат през мъглите с конски впряг.
Пътят черен тича към гората,
плъзва мрак по шумните листа.
Плуват край дайрето на луната
облаците в мътната вода.
Сякаш че с вълните в равнината
вихри вдигат сънното море –
с корабни въжета към земята
се закотвят враните коне.
Зашептят чирпанските ливади
с най-далечни, странни гласове –
някой бий черковната камбана…
Във селата няма жив човек.
