Ανοίγοντας τα πάνια
Οι φωτεινές ανακλάσεις της αγάπης
είναι οι θάλασσες στις οποίες ακόμα πέφτω
και πέφτουνε μαζί μου τα λιμάνια
γεμάτα με νερό – του ύπνου είναι τόσο ωραίο
να πιστεύω ότι δεν υπάρχουν όνειρα
και μπορούμε να είμαστε πάλι μαζί τώρα,
γιατί αύριο θα είναι πολύ αργά –
ω, αύριο, θα είναι πολύ, πολύ αργά,
όταν η αγάπη από μας εκπλέει…
Вдигане на платната
На любовта са светли отражения
моретата, в които още падам
и падат с мен пристанища, изпълнени
с вода – на сън е толкова приятно
да вярвам, че не съществуват сънища
и с теб отново можем да сме заедно
сега, защото утре ще е късно –
о, утре ще е много, много късно,
когато любовта от нас отплава…
