Люба Иванова
Люба Иванова е родена на 12.10.2000г.
Учи в НЕГ „Гьоте“ – гр. Бургас.
Пее в детски хора „Милка Стоева“.
Пише стихотворения.
***
През болката преминах
като през буен огън,
страх и ужас преживях –
в далечен спомен ги оставих.
Да дойдеш те очаквам
да ме стоплиш,
нашепвайки с усмивка:
„мила, мила…“
Искам сега, гледайки ме
право в очите,
„Най-красива си, защото си моя…“ –
да кажеш.
***
Мъката на личността –
разумът наивно се увлича,
сърцето да се врича
отказва.
В истинска любов и огън вечен
личността стои далеч от спомена
за жалост, пепел и искри –
любов в сърцето няма да гори.
Ще угасне, ще утихне в сянка
без страсти и вълнения, мечти.
Но любовта на другите, искрата –
вземи със себе си, далеч я отнеси…
***
Тиха майска вечер – спи полето,
сърцето и умът – в хармония блажена,
страх и болка от това, което
държи душата ми безмилостно пленена.
Мисли неспокойни – сърцето бие лудо,
потаен глас ми шепне тихо:
„Животът е любовна мъка – нищо друго“ –
видение, притихнало, не смее да трепти.
Тиха майска вечер – с плач по някого
мълчи ти, глас – отчаян! Дочуваш ли отвън
далечно ехо? И съдбата свята
отнася ме незнайно във своя вечен сън…
