Пролетина Палова

 

Пролетина Палова е родена на 8 март 2000г. в гр. Бургас.
Учи в НЕГ „Гьоте“.
Пише разкази и стихотворения.

Научете се да умирате като българите!

родина, свобода –
не думи, а усещане
най-скъпото на света

свобода – е думата, в която днес
ни един от нас не влага смисъл
някой някога ми каза:
„Помни героите!“
и слушах, четох, помних,
чета имах, воевода бях
в Балкана се криех
байрак развях
много ме предадоха
малко ме приютяваха
веднъж в Странджа ме покриха
друг път във Балкана
над Костина умрях
и всичко това,
за да може години по-късно
край Дойран
чужд генерал да каже:
„Научете се да умирате като българите,
тогава ще ги победите!“
и песен бях, и още съм
живях, умрях и пак живея,
за да мога днес,
свободно вдигнала глава –
с България във мен
да се гордея!

 

Стъклени очи

Имало едно време момиче…
Да, това съм аз.
Пътува безспирно
и никой никога не я спира,
никъде не е желана,
навсякъде е гледана с омраза
от хората за нейния недъг.

Очите й са стъклени –
те отразяват грозната душа.
Затова е тяхното смущение,
а тя се чуди кой наказва.
Да, това момиче аз съм,
но и ти, и тя, и той.
И никога няма да намерим покоя.

Да, това сме ние, това сте вие или те,
моля, не убивайте невинното дете!

 

Реклама

Сив фон и оранжев кръг –
в кръга съм аз…
Таргета сте всички вие,
но ще стигна ли до вас?
Рекламата е пусната
в един-два вечерта,
въпреки че не спи аудиторията
цари мъртвешка тишина
и минава по график рекламата,
но реакция няма.
Все още тиха е нощта –
пропадате в бездънна яма,
а аз крещя ли, крещя –
вече таргета е света…

 

Размисли от три през нощта

Сънят е малък живот
Живот, който не изживяваме
Живот, който виждаме само нощем
Живот без граници
Живот нереален
Куп мечти, спомени от детството
Неизживени и далечни блянове
Тъга, радост, сълзи, смях
Всичко събрано в едно
Но сънят е всъщност смърт
Онази неизбежната
Защото след всеки сън
Умира по една частичка от нас
Умира една надежда
Умира една мечта
Умира една фантазия
Просто така умира
За средностатистическите 8 часа
Гърчи се, бори се, реве
И все пак умира
Безброй пъти се повтаря
Животът среща смъртта

 

Плувам

Интересен факт – не мога да плувам
Но нагазих в дълбоките води
Плуването не ми е сила, за това пък умея да хитрувам
Само не и когато около мен си ти.
Момент, влезе в окото ми нещо!
Дали е прашинка? Мушичка да не би да е?
Не, просто чувства. И уж грешно
Да се махнете жадувам
Не искам все за теб да мисля безутешно
А трябва ли да се преструвам,
Че за теб не се сещам и не жадувам?
Като скитник в пустиня
Жаден за капка вода
И търсещ милостиня
В адът на любовта.
Но теб те няма, не те виждам
Тръгнал си …
А как искам да те усещам
И ето – по следите ти тръгвам аз
И стигам до морето
Ти си там и стоим безсмълвно около час
Притъмнява и небето
Лист с моето име ми подаваш
Страх ме е да го погледна
Мълчиш, нищо не казваш
Започвам да чета и сякаш падам в бездна:
До моето име – една дума : удави
Пет букви, две съгласни, три гласни
С движения умерени и властни
От моста ме бутни
Но аз вече съвсем будна плувах
Из тази върволица от дни
И безсънни нощи
На другата сутрин ще се събудя
И всичко отначало
Ще седна и пак ще се чудя
Какво иска от мен това същество
в леглото ми заспало?

Коментари

коментара