Любов
Море човек. Човек море. И вятър…
Водата ражда – вгражда във смъртта –
обсебен ли отне ме от света
любов, каквато няма на земята?
Вълни жарава плисват есента –
свисти прибой, разкъсал светлината.
Загиват ли на чайките веслата
в потъващата нощна синева
или летят? И ангели лодкари
в отвъдното пристанище плетат
с мъгливи пръсти лунния ми път,
по който ще си върна свободата.
